Пейнтбол paintball

Отбор „Б-230“ е сформиран през 2005 година от петима приятели, които освен общата специалност архитектура споделят и голямата страст към пейнтбола. Първото състезание, на което участват е на турнир за купата на Пейнтбол България през 2005. Следва дебютният турнир на Еврофутбол същата година, който освен тръпката на съревнованието им разкрива и огромната работа, която трябва да свършат като отбор. 2006 е годината на редовните тренировки и набавяне на собствена екипировка и не след дълго резултатите са налице: второ място на втория турнир за купата на Еврофутбол и трето място на PPS София 2006 тогава все още на формат тройки. Следва участие в легендарното първо издание на сценариото „Операция Психо“ и... следите на отбора се губят.

Спечелени награди :
 2005  Турнир за купата на Пейнтбол България - 1 място
 2006  Турнир за купата на Еврофутбол - 2 място
 2006  Национален турнир за купата на Пейнтбол България - 3 място
 2006  Play Paintball Series (София) - 2 място

Какво става с един от най-перспективните български отбори от зората на спортния пейнтбол у нас ще научим от неговия капитан Анатоли Христов познат още като Talkman. В типично неговия стил.

Име: Анатоли Христов
Псевдоним: Приятелите ми викат Капитана (по скоро като подигравка)
Роден: 02 март 1983
Хоби: Пейнтбол
Позиция: на чело на масата
Маска: V-Force profiler
Маркер: Имам почти всички Типман-и
Аксесоари: Противно на очакваното не нося обеци дори вкъщи
Цеви: 14-16’’
Други аксесоари: за бала ми подариха пръстен, но не го нося
Предпочитани топчета с боя: най-добрите с който съм стрелял засега са DraXxus

1. Дежурен въпрос: С какво те привлича този спорт? Екшъна. Сравнително късно осъзнах че не мога да съм Брус Уилис или поне Рамбо. Малко по късно се оказа, че може и да има шанс...

2. Наскоро ме питаха какво се случва с „Б-230“. Ще споделиш ли с читателите на Paintballbg.org? Работа. Повечето от момчетата следваха архитектура. През 2007-ма се дипломирахме и сега следват трудните 5. Годините, в които един млад архитект трябва да чиракува и не разполага с времето си, така че решихме да оставим терена на сериозно трениращите. Не обичаме да ходим неподготвени по състезания, не е здравословно, а и не е уважително към съперника. На този етап Пейнтболът остава главно за забавление.

3.  Настоящия състав на отбора? Ами на този етап отбора наброява 12-15 човека. Радвам се, че нови хора се присъединяват въпреки, че обстойно им обясняваме, че не струваме.

4. Напоследък, когато ви засичах на игра е било на горски игри и разбира се на сценариото в Бърно. Загубихме ли ви като спийдбол/еърбол отбор (разбирай спортен пейнтбол)?  Не в никакъв случай. Както сценарийните игри така и Еърбола имат своята тръпка и ние за нищо на света не бихме се отказали от нито едното или другото. Това е великото на тази игра: всеки може да намери своя тип изживяване и своята роля. Просто на този етап наистина не се чувстваме готови за Еърбол. Това е сериозен спорт и изисква сериозно отношение.

5. Кога ще имаме възможността да играем на откриването на новото игрище за пейнтбол в Плевен? Болна тема. Откакто съм се прибрал това е единственото което ми липсва в Плевен: ИГРАТА. Така или иначе стъпките са направени и сега доизкусуряваме. Искам да направя игрище, на което на мен би ми било приятно да играя, затова се стараем повече и бързаме по-малко. Възможностите ни са ограничени, но се надявам до септември да е готово и да се видим на откриването.

6. „Б-230“ е партньор на Пейнтбол България по организацията на „Операция Чикаго“. Би ли споделил малко  информация от „кухнята“ за предстоящото сценарио. Най-важния въпрос: ще има ли карта, каквато имаше на „Операция Психо“? Много се зарадвах, когато Алек ме покани да помогна за „Чикаго”. Целият ми род са военни и по гардеробите останаха адски много зелени ризи, така че увлечението ми по този вид игри е разбираемо. Интересните неща за мен са няколко. Първото е техниката. На играта в Бърно останах удивен от атмосферата която създадоха бронираните машини и затова ще се опитаме да вкараме максимално возилата в игра, както и спускането на „парашутистите“ от 101-ва. Второто, разбира се са „Генералите” или „Капитаните” на двете армии, които ще са запознати със всеки детайл от организацията на играта и самата фабула. По този начин ръководството ще е максимално адекватно на случващото се и всеки ще може да изживее „филма”. И в „Психо” и на играта в Бърно се видя, че разграничаването на организатори от играчи води до незадоволителни резултати. Когато се опитат да ти набият цялата информация в главата за 10 минути преди началото винаги има изпуснати неща. И накрая, но не и по важност, въпроса за картата. Карти на терена ще има, някои от детайлите ще бъдат дадени от началото други ще се доразкриват в движение. Остава идеята за мултимедийна презентация преди играта, която достатъчно детайлно да запознае всеки с фабулата и сценария на играта.

7. Освен на „Операция Чикаго“ къде другаде може да бъде засечен отбор „Б-230“? Ще се опитаме да се включим в Еърбол общността може би от догодина. За съжаление на този етап сигурно ще се включим към друг отбор поради невъзможността да се съберем достатъчно хора за един пълноценен тренировъчен цикъл, но се надяваме някой да ни приеме и така да продължим да се развиваме.

8. 279? Това е стара поза от македонската Кама-Сутра, и в общи линии, това е, когато овчарят е зад овцата. Разбира се има и своите особености и крие доста рискове...

9. Благодаря ти за интервюто. Пожелавам ти бъдещи успехи на теб и на "Б-230". Финални думи за нашите читатели? Бъдете позитивни на терена и извън него. Това е велик спорт и той може само да ви даде.

Интервю: Индже Ръсовски - Криндо