Пейнтбол paintball

След като доста хора се запалиха по airball-a решихме да започнем рубрика с теоретични уроци и напътствия за играчите които са нови в този стил игра. Това е втората от многото статии които ще представим на вашето внимание.

Никой всъщност не харесва особено тази част, и  въпреки това цели отбори излизат на игрището и го обикалят и разглеждат с часове. Защо? За да сте конкурентно способен тим, това е едно от нещата, които трябва да се свършат. Плана за игра, който изберете за конкретен терен може или да ви помогне много или да ви провали. Има много неща, които трябва да се съобразят, докато обхождате игрището, като например: старт, придвижване, ъгли, ключови бункери, противодействие и завършваща фаза на играта; позициониране и подходящи диагонали в случай, че нещо се обърка и се наложи да обръщате играта при предимство на другия отбор. Това е изморителен процес, който отнема време и е последното нещо, което бихте искали да направите след някой късен или нощен полет до турнира, но ако го свършите добре със сигурност ще сте доволни в неделния следобед.

Започнете от старта – там се определят линиите на стрелба непосредствено след началото на играта. Преценете добре в коя зона може да се стреля директно и в коя  под ъгъл.

След това обходете всички крайни бункери на терена – тези, които са най близо до разделителната лента  - на всеки от тях преценете най удобната за вас позиция на тялото и от кой ще е най подходящо придвижването към средните линии. По този начин ще откриете и оптималните диагонали (не забравяйте, че голяма част от битките не се развиват по права линия и ако откриете нови ъгли, от които да имате по добра видимост към опонентите ще си улесните живота чувствително).

Върнете се на старта. След огледа на крайната линия вече знаете към кои укрития искате да се придвижите и къде не искате да достигат противниците. Вече можете да свържете основните линии и зони и да изберете най подходящия бункер за да ги спрете.

Накрая остава да набележите плана за завършване на играта с възможно най малко „жертви” от вашия отбор.    

Да разгледаме нещата в детайли:

Стартиране на играта: Решаваща част от цялостния план на игра. Ако искате възможно най много съотборници живи в игра не допускайте да се озовете веднага в средата на терена, където да ви притиснат от всички страни като глупаци. До неотдавна много играчи, особено по- младите имаха т.нар. „Синдром на Оли Ланг” – тоест смятаха се за твърде добри за да ги застрелят още на старта. Запомнете – не сте супер звезди. Оставете това на Оли. Трябва да си свършите вашата работа. Ако тя е да стигнете веднага до змията  - направете го. Наложи ли се да спрете за кратко-няма проблем, но да си мислите че от старта просто ще се разходите до змията е меко казано малоумно. В никакъв случай не променяйте предварителния план за стартиране непосредствено преди играта. Не решавайте, че ще смените позицията си последните 10 секунди, рискувайки да дублирате и избутате съотборник от неговото място и да го маркират заради вас. Помнете, че сте екип, имате си задачи и сте зависими от другите, които също вършат своите.  Заедно, като отбор, трябва да прецените, кои зони са най печеливши, до кои ще тичате и кои позволяват стрелба и движение едновременно. Както казахме спирането за кратко е ок, но трябва да се знае къде е подходящото и безопасно за съотборниците място за това. 

Придвижване: Цялата идея на смяната на позициите по терена е да вземете добрите зони и диагонали за вас и да отнемете тези на опонентите. Може да се осъществи със стрелба в движение, но ако някой се окаже притиснат, нека не се колебае да комуникира със съотборниците си да го покрият, за да си свърши работата. Говорете помежду си, обяснете какво ви е необходимо за да се придвижите. Направите ли го, прикриващия ви колега може да се върне към неговата задача. Дотук добре. Приемаме, че сме успели. Да не проваляме всичко на края на играта. 

Завършване: Крайната фаза на играта е също толкова важна, колкото и всички останали. Отделете една цяла обиколка на игрището като се концентрирате само върху това. Така ще можете да набележите бункерите, които е най вероятно да заемат противниците ви за да си подсигурят полето. Открийте т.нар. „blind spots” – точки от които не се виждате дори и да не сте зад укритие. По този начин можете да завършите играта доста по безопасно, отколкото ако се впуснете в битка лице в лице с опонентите. Няма нужда да се правите на екшън герой и да се чувствате длъжни да маркирате всички. Помнете че имате съотборници. Работете заедно.