|
Какви сме ние ? Хора борещи се с "вятърни мелници" на които им се привиждат неща които на самите тях искат да им се случат, хора откъснати от реалността и желаещи да спасят нещо което в зародиша си е неспасяемо? Хора, които живеят в измислен свят на перфектни турнири, честна игра и истинско чисто удоволствие, за което и те малко са допринесли ? Или малки свити хора стъпили здраво на земята, които с бистър ум и чисто съжаление виждат реалния абсурд пред който са изправени и с лек сърказъм, с лека насмешка просто стоят от страни в очакване на по-добри времена? Нека всеки сам за себе си реши кой всъщност е, поглеждайки назад и правейки равносметка от турнирния живот в България през изминалия сезон.
Idiocy (Идиотия)
"Never underestimate the power of stupid people in large groups. "
(„Никога не подценявайте силата на големи групи глупави хора ”)
Въпреки слабата организация на повечето турнири и тази година отбори продължиха да идват. Кои заради спонсорите, кои заради създадено име, заради тлеещ ентусиазъм или просто да се пробват. Отборите обаче не се увеличават или поне не толкова колкото ни се иска. Като пропуснем един наистина мащабен за България турнир максималния брой отбори за турнир е бил 12 и то за тройки. Харесва ли ни или не участваме, защото няма алтернатива. Някои от клубовете дори се отказаха от провеждане на турнири заради натрупващ се негативизъм от страна на отборите. А има ли защо, кой крив и кой прав? Нека се попитаме, а някой направи ли нещо ?
Apathy (Апатия)
"If we don't take care of the customer,maybe they'll stop bugging us."
(Ако не се грижим за клиентите си, може би и те ще престанат да ни притесняват)
България бе свидетел на един грандиозен от към участници и организация турнир тази година. Странно е, че организатора на това мащабно събитие отказа да прави собствен турнир още преди 2 години. Негативите бяха твърде много. И така, в турнир за 128 "отбора", трябваше да участват само хора които за първи път играят; някои бяха такива, някои не съвсем, на други въобще не им беше мястото там. Както и да е, организацията беше стегната, всичко беше по график без забавяне и ненужни разтакавания. Чакането, обаче, за отборите пак беше голямо. Загубен цял ден за 2 срещи. За първи път у нас, съдийстваха настоящи играчи, с опит и познания за играта. Оказа се, обаче, че да си съдия далеч не е лесно.
Съдийството, добро или лошо, е спорен въпрос (поне според нашата анкета лошо), беше достатъчно поне като брой хора на терена. Въпроса е кое кара човек който може да организира и проведе толкова мащабно събитие без да предизвика почти никакъв негативизъм да се откаже от провеждане на собствен турнир на собственото си игрище? Какво кара един собственик на игрище изобщо да прави турнир и какво кара отборите да участват в него?
Quality (Качество)
„The race for quality has no finish line- so technically, it's more like a death march.”
(Надпреварата за качество няма финалана линия – така че технически погледнато е като поход на смъртта)
Турнирите тази година бяха съпътствани от колеблива организация, много неясноти до последно, размотаване, слабо и неуверено съдийство и какво ли още не. Българина обаче е доказан мазохист, въпреки очевидното недоволство ние като отбори продължаваме да участваме на турнири от типа "направи си сам", "за толкова пари толкоз", "един срещу всички", "сделка или не", "попитай мафията"" и т.н. Отборите се оплакват, че е скъпо, организаторите се оплакват, че не са на сметка и кръга е омагьосан. Кой обаче в крайна сметка трябва да е доволен? Отборите или организаторите? Логично е организаторите да се постараят, за да се надяват, че евентуално на следващата среща ще има повече участници. Това обаче не става поради явната незаинтересованост на някои от организаторите. Турнири от типа "Оправяйте се сами, за да не мрънкате" станаха практика, което влошава имиджа на мероприятието. Да не говорим, че на запад цената на топчетата по турнири е с 30-40% по- ниска. Ще кажете: ама таксите какви са? Големи за нашите стандарти, но с гарантирани минимум 10 срещи, елементарни условия и опитни съдии. У нас участие на турнир означава загуба на буквално цял ден за 3-4 срещи с повече късмет (именно късмет, защото съдийството в голям процент от случаите е толкова лошо, че е чист късмет ако победата е честна, често хора играят минути или цяла игра маркирани преди някой да ги види и извади - а това не е проблем на играчите, както се опитват да ни втълпят, а е проблем на организатора.)
Incompetence (Некомпетентност)
„When you earnestly believe you can compensate for a lack of skill by doubling your efforts, there's no end to what you can't do. „
(„Ако искрено вярваш,че можеш да компенсираш липсата на умения, като удвоиш усилията си, парактически няма граници това, което не можеш да направиш”)
Друга основна пречка за отборите е странните правила, които игрищата им налагат при игра. Ако тези хора преценят, обаче, че са играли достатъчно и решат да се пробват на турнир се оказва, че правилата по който са свикнали да играят по никакъв начин не се доближават до правилата, на които ще играят в турнира. Изведнъж се очаква от тези хора да научат за 5 минути инструктаж принципно нови правила, че и да играят на тях на състезание. Бунта вече е на лице. Отборите са стъписани, някои дори разгневени а трети .... в „небрано лозе”. Нормално в този момент е да е виновен именно организатора и най-вече съдиите, чиито правила не познаваме. От друга страна, макар и въпросните правилата напоследък да се поместват поне 2-3 седмици преди турнира никой не си прави труда да ги чете. Чия е вината ? На този който сменя правилата в последния момент (защото ако играя 2 години с някакви правила 3 седмици наистина са последния момент) или на този който дори и при тези условия не си прави труда да ги чете?
Ignorance (Невежество)
„It's amazing how much easier it is for a team to work together when no one has any idea where they're going. „
(Удивително е колко по лесно работи един екип заедно, когато никой няма идея къде всъщност отива)
Отборите от своя страна са твърде малко и с нисък бюджет. Имаше отбори предишни години, които се отказаха по средата на състезание, поради липса на средства. Пейнтбола е колективна игра която изисква минимум 5 човека с еднакви или близки амбиции, желание и възможности. Турнирите у нас някак неусетно се превръщат в организирана от 3-та страна "игра на вързано". Странно наредени укрития, странни схеми за игра, странни награди. Странен също изглежда и страха на някои отбори да играят, за да не ги победят. Поради малкия брой тимове е невъзможно те да бъдат разделени на напреднали и новаци; от друга страна новаците се страхуват да играят с вече добилите опит по турнири други отбори. Е има и 2 изключения, които като че ли само потвърждават правилото. Но как да накараме 5 човека да се съберат и да участват? Как да ги накараме след това да се върнат на нашето игрище с идеята следващия турнир да се представят по-добре? Не трябва ли игрищата да са основния "развъдник" на отбори? Не да се събират хора по чатовете и там да се разбират дали да играят на турнир ами да се събират по игрищата. Какво ни предложиха за да го направим? ... Последните 2 години - нищо. Има разбира се и изключения. Хора с по съвременно и трезво виждане за бъдещето, но нещата се развиват доста по-бавно отколкото ни се иска, а дори напоследък са в абсолютен застой.
Страхотно много ми харесва и алтернативата да си играя със скъпото си оборудване само на турнир и то евентуално ако все пак има компресор. Другата алтернатива е обикаляне на София по адските задръствания, за да отидеш при отбор, който се е оказал по- далновиден от 99,999 % от игрищата в България и си е закупил собствен. Е има и още една трета алтернатива и тя е .... в Банско  .
Risks (Рискове)
„If you never try anything new, you'll miss out on many of life's great disappointments.”
(Ако никога не опиташ нещо ново, ще пропуснеш много от големите разочарования на живота)
Не искам да останат незасегнати и игрищата извън София, ооо не, не само, че не искам ами държа да се засегнат. Къде са те ? „Ми ние сме малко тука ... хората са бедни ... ма то София е далече ... ма те ще ни бият”... Чува се само мрънкане и на всеки му е виновен някой друг. Как един не каза: да, моя е грешката или да, аз нищо не направих, ще се опитам да променя нещата. Всеки казва: „Вие сте играчи променете нещата вие, направете нещо”. Защо, когато тази година имаше турнири извън София не представихте по един отбор? Защо не хванахте 5 момчета, да им платите участието като такса? Дали нямаше да намерят начин да дойдат, а и да играят от името на вашия клуб? Защо не направихте турнир? Със сигурност поне 3 отбора от София щяха да се появят. Защо все се оплаквате, че няма турнири, а когато има не идвате? Ясно е защо, добре е да и вие да го признаете пре себе си!
„Когато бях овчарче и овците пасях !”
Нека да сме честни.
Даваме средно 80 лв. такса за отбор за която получаваме какво ?
Компресор - няма. (ако не можеш да си ползваш екипировката за която си дал хиляди в американски долари и евро, ползваш rental или както се оказва в последния момент плащаш допълнително)
Топчета - 140 лв. Кашон – за сравнение: в Европа получаваш най-доброто (Draxxus, RPC, Evil) "само" за 80 лв.
Съдийство - искам си парите обратно
Терен - че той и без това си е там и се предполага, че вече сте му платили наема… ако има такъв.
Храна - размотават те цял ден да играеш 2 игри и накрая си и гладен или ядеш ... нещо …
Къде тогава са ни парите ? За какво плащаме таксата?
Най-често отива за награден фонд който не покрива нищо. Дори разделена между съотборниците наградата рядко покрива 60% от разходите, които всеки е направил.
Ставаме ли меркантилни?
Get To Work (Да се хванем на работа)
„You aren't being paid to believe in the power of your dreams. „
(„Не ти се плаща, за да вярваш в силата на мечтите си”)
Имаше и турнири тази година, които бяха на наети игрища. Не знам нито условията им за наем нито са моя грижа. Аз съм играч, не би трябвало и да ме интересуват (За справка турнира който беше във Варна ми струваше ни повече ни по-малко от 480 лв.). Редно е, когато дам за един ден повече от една учителска заплата всичко да ми е наред , а кой има сметка и кой няма не е мой проблем. Организирането на турнир е доброволно и предполагам трябва да носи удоволствие на играчите и респективно някаква реклама за самото игрище или за фирмата на организаторите. А дали е така ? Дали организаторите със своята меланхолия и оставяне на нещата на самотек не си правят всъщност антиреклама ?
Humiliation (Унижение)
The harder you try, the dumber you look.
(„Колкото повече се опитваш, толкова по глупаво изглеждаш”)
Любимия девиз на всички българи "Някой трябва да направи нещо" работи и тук с пълна сила. Абсолютното нежелание на игрищата да инвестират в спорта е показателен. Отборите започнаха да стават все по-добри и съответно по-взискателни към екипировката си. Желанието на организаторите турнирите да се провеждат с rental екипировка просто няма световен аналог. Отборите се чудят дали да влагат в екипировка със страх дали ще могат въобще да я ползват. Показателен е случая при който отбор пред алтернативата да си купи неизползваема екипировка се принуди да си купи компресор. Друг клуб пък, купи компресор който обслужва всички турнири, въпреки отношението ала "не сте ни нужни" към тях. Малката войничка между фирмите пряко рефлектира към малкото отбори които все още имат някакво желание за игра. Лошото обаче е, че горчивия вкус в устата остава (едва ли е от храната по турнирите). А следващата година дали отборите ще участват, дали въобще ще има организиран турнир, никой не може да каже. Привидното помирение между отборите последните месеци видимо обръща натрупания негативизъм към организаторите. Може би има защо, може би не, а може би някой най-накрая ще направи нещо .... ?
Приятно ми беше: Дон Санчо Панса Де Ла Манча, човек стъпил здраво на земята, гледайки неща които можеха да се случат по друг начин но не би. Човек, който понякога е надрусан-кога с фантазии, кога с адреналин и привиждайки му се друг един свят в който нещата се случват така като трябва, докато не отмине влиянието на "наркотика" и тогава пак се сблъсква с една не дотам приятна действителност. Това съм аз! А вие .... ?
Източник: ПейнтболBG.ORG
|
