Момчил Илков, Rebels
Турнирът се проведе на стадиона на спортната академия в Истанбул. Теренът беше с перфектна изкуствена трева, но освен медалите, които донесоха Red point за България, настилката е едно от малкото хубави неща, с които ще запомним този турнир. Още с пристигането ни на терена рано сутринта в петък преди турнира започна да се прокрадва едно чувство, че нещата с организацията ще са "яваш яваш". На следващия ден проблемите лъснаха със страшна сила. От 3 компресора работеше само един. Поради тази причина срещите от DIV2 и C5 започнаха с три часа закъснение. Охрана на зоната за играчи се появи след обяд и не беше особено ефективна. Две местни хлапета се опитаха да отмъкнат плик с топчета на сръбския отбор Balkan Express буквално под носа ми. Цените на кетъринга бяха типично по турски, никога не ти е ясно колко ще платиш. Кошчета за отпадъците нямаше никъде, импровизирахме. Слава на Аллах, че топчета поне бяха осигурени, не без известни затруднения.
Повечето срещи на на Red point и Rebels се проведоха на терен номер 3. Освен че беше лошо подреден, там бяхме свидетели на неща, които не очаквахме да видим на турнир от подобно ниво. Явно домакините имаха болната амбиция да спечелят медали и реферите на този терен въведоха двоен стандарт в съдийстването - за турски и не турски отбори. Бях свидетел на фрапантен случай при който съдия подсказа на играч от FatBoyz, че на змията няма противников играч. По време на награждаването, капитанът на победителите в C5, Balkan Express използва подадения му микрофон освен за обичайните благодарности да изрази и недоволството си от съдийството на терен 3.
Доброто представяне на толкова млад отбор като Red point на турнира показа, че българите можем бързо наваксаме изоставането с малко помощ и повечко ентусиазъм. Играчите от отбора показаха, че са научили как да заемат местата си, как правилно да използват укритията и да стрелят от тях. Видяхме че са наясно с най- често допусканите грешки от и се възползваха максимално от противниковите. Това им помогна да стигнат толкова напред в класирането.
Резултатите на Rebels сочат, че няма какво да правят в C5 и трябва да продължат да се борят в DIV2, а там само с ентусиазъм нещата ще останат на сегашното ниво,... докато не се свърши ентусиазма. Rebels имат нужда от доста сложни за организиране тренировки, за да заработят като добре смазана машина за боядисване. Трябва им терен за тренировки, трябва им поглед на играта отстрани, за да се избегнат тактическите грешки и намирането на най- правилното място за всеки индивидуален играч.
Всичко което постигнаха българските отбори на този турнир е изцяло заслуга на играчите им. Всичко от организацията на тренировките до финансирането и самата игра го направиха сами. Интересно ни е какво още трябва да направят, за да ги вземат на сериозно заинтересованите за развитието на пейнтбола в България.
|